СТАРА ЗАГОРА – РОДОПСКАТА СВЕТА ГОРА:
АРАПОВСКИ МАНАСТИР, БАЧКОВСКИ МАНАСРИР, КУКЛЕНСКИ МАНАСТИР, БЕЛАЩЕНСКИ МАНАСТИР
ПРОГРАМА:
07.00 ч.
- Отпътуване от Стара Загора по маршрут
СТАРА ЗАГОРА –
АРАПОВСКИ МАНАСТИР – АСЕНОВГРАД – БАЧКОВСКИ МАНАСТИР –
КУКЛЕНСКИ МАНАСТИР – БЕЛАЩЕНСКИ МАНАСТИР.
Посещение на Араповския манастир. Араповският манастир "Света Неделя" е един от големите български манастири, който е играл изключително важна роля за духовното и политическо възраждане на българите през ХІХ век. Той е единственият български манастир, строен по време на османското робство сред полето. Намира се в землището на с. Златовръх, на осем километра източно от Асеновград. Основан през 1856 г. първоначално като обикновено монашеско общежитие край старото аязмо. Но само три години след това той израснал като цял манастирски комплекс. За негови основатели се смятат Архимандритите Софроний и Герасим. В средата на манастирския двор се издига внушителна трикорабна, триабсидна каменна черква с един купол и предверие. Тя е построена през 1859 г. и представлява интересен паметник на българската възрожденска архитектура, затова и в архитектурно отношение манастирът се отличава с голямо разнообразие, оригинални хрумвания и смесица от стилове и предпочитания в изграждането на дву и триетажни сгради. Своеобразен акцент в манастирския комплекс е оригиналната жилищна кула, строена според неоспорено от никого досега предание от самия Ангел войвода от близкото село Новаково, широко известен като народен закрилник в този край от епохата на османското робство. Днес тя е реставрирана и обновена. Араповският манастир е забележителен преди всичко с изключително интересната живописна украса на своята църква, дело на известния български живописец Георги Данчов - Зографина.
Посещение на Бачковския манастир. Бачковският манастир „Успение Богородично” се намира на южния край на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му. Дълго време манастирът е бил грузински. От създаването му е запазена двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него.Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е изградена зимната църква на манастира „Свети Архангели”, така че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии. Смята се, че след падането на България под oсманско владичество (края на XIV век) в Бачковския манастир е бил заточен последният български патриарх – Eвтимий.Изграждането на нови манастирски сгради започва в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е изградено и източното крило с укрепената главна порта. През 1601 г. е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна трапезария с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 г. е изографисана сцената „Изнасянето на чудотворната икона”. През 1604 г. е построена съборната черква „Успение Богородично”, която е трикорабна, едноапсидна, с притвор и купол.През 1833 г. стопанският двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834 – 1837 г. е построена третата църква, посветена на св. Никола. Захарий Зограф, известният български иконописец (1810 - 1853 г.) я изписва в периода 1838 – 1840 г., а през 1841 г. той украсява и преддверието на църквата „Св. Архангели”.В съборната църква е запазена иконата на „Св. Богородица” със сребърен обков от 1311 г., която е смятана за чудотворна. В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени творби, датиращи от ХVІ - ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата структура на позлатения иконостас и царските двери в главната църква. В съборната църква са погребани българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.Любимо място за поклонници и посетители е дворът на Бачковския манастир, където има интересни дървета, като райска ябълка или китайски бор. Манастирът е мъжки, действащ и предлага настаняване. Храмовият му празник е на 15 август. Посетителите могат да закупят информационни материали, книги, сувенири, икони. Пътят от паркинга до манастира е осеян с малки магазинчета и щандове, на които се продават керамични, дървени изделия и други сувенири.
Посещение на Кукленски манастир. Кукленският манастир „Св.св. Козма и Дамян” е разположен на 15 км югоизточно от гр. Пловдив в северните склонове на Родопите. Известен е още с народното си име „Св. Врачoве”. В непосредствена близост до портите на манастира се намира аязмо, от което блика лековита вода. Всеки, който употреби тази вода със силна вяра и упование в Бога и по молитвеното ходатайство на Св. братя Козма и Дамян, получава изцерение. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът някога е носел и името „Св. Безсребърници”.Св. братя Козма и Дамян живеели през ІІІ в. в околностите на гр. Рим. Те били възпитани във вяра и благочестие, привличало ги и лекарското изкуство. След като се изучили, заради тяхната любов към Бога и ближния, Творецът на света ги дарил и с чудодейната сила да лекуват всякакви болести и страдания сред хората. От голяма благодарност към Бога, светите братя лекували без да вземат пари от болните, затова били наречени безсребърници.
Няма единно становище кога точно е възникнал манастирът „Св. св. Козма и Дамян” край гр. Куклен. За него се споменава още през ХІ в. в един документ за имотите на Бачковския манастир, но в средата на ХVІІ в. е разрушен. В нач. ХVІІІ в. св. обител е възобновена от родолюбиви българи от Пловдив. За кратък период манастирът става просветен и културен център – там творят видни дейци като Кръстю Граматик, йеромонах Сидер, йеромонах Анани и др. В създадената там книжовна школа продължително време се подготвяли граматици ( дяци), краснописци и усилено се пишели и преписвали книги. Постриган в Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита”, йеромонах Сидер се проявил като един от най – изкусните граматици – краснописци. Във времето на Османско владичество, ролята на манастира като място за лекуване на болни нарастнала. Дори самите турски власти пазели обителта, като изпращали войници да я охраняват, тъй като в нея идвали да се лекуват и семействата на турските управници.
На мястото на изгорялото преди години второ монашеско крило през 50–те години на ХХ в. е изградена малката църква „Св. Благовещение”, в която се служи през зимата и на празника Благовещение.
Манастирът е женски, действащ. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на Св. св. Козма и Дамян. Към сестринството на светата обител се числят игумения Анастасия и 2 послушнички. Дверите на обителта са винаги отворени за поклонници и посетители, дошли да се помолят на Бога и Св. братя за здраве и благословение и да потърсят спасение за душите си, а от манастирската чешма те могат да отпият студена планинска вода, да утолят жаждата си и да подкрепят силите си.
Посещение на Белащенския манастир. Манастирът „Св.Великомъченик Георги Победоносец” е разположен на 1 км югоизточно от с. Белащица и на около 12 км южно от гр. Пловдив, там където от Тракийската низина постепенно започват да се издигат Родопите.Основан е през 1020 година, като за негов основател се смята византийския пълководец Никифор Скифи. Той през 1014 г. по време на битката при с. Ключ изиграл решаваща роля за пленяването на Самуиловите войници. Самият Никифор се явил в тила на Самуиловата войска и така помогнал за победата на император Василий ІІ над българите. През 1018 г. Никифор бил поставен от самия император Василий ІІ за управител на тогавашната Филипополска област, чието седалище се намирало в гр. Филипополис (сега Пловдив). Пловдивските полета били тогава много богати и плодородни. Нужна била работна ръка, за обработването на земята и произвеждането на материалните блага. Управителят поискал от византийския император да му изпрати 15000 от Самуиловите войници. Когато той му изпратил пленените българи, Никифор основал село, което нарекли в началото Беласица, а след това - Белащица. За себе си управителят устроил голям дворец – крепост, който съществувал до 1650 г. Останки от него и днес могат да се видят на юг от селото.През 1020 г. на 1000 м южно от своя дворец Никифор основал и манастир в чест на св. Георги Победоносец, който живял по времето на римския император Диоклециан в малоазийската област Кападокия. Манастирът днес представлява комплеск от църква, жилищни и стопански постройки, параклис и аязмо. Църквата е пострена през 1838 г. Тя е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна. Днес тя се изографисва, като новите стенописи са дар от благочестиви християни, даващи своята лепта при посещаването на светата обител. В малкия параклис „Покров Богородичен” се извършва ежедневното молитвено правило през зимния сезон. Под открития притвор на голямата църква се намира аязмо „Животворящия източник”, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно, а в двора има каменна чешма от 1831 г. с паметна плоча върху нея.
Дворът представлява една прекрасна градина. Пространството му е изпълнено с множество цветни лехи и красиви дървета и храсти, отгледани от монахините с много любов и подредени с вкус и изящество, присъщо на българката. Вдъхвайки от свежия планински въздух и опияняващия аромат на цветята, човек би искал да остане тук завинаги с Бога. Наблизо до манастира, в местността „Чинарите” расте най-дебелото дърво в България – чинар ( явор ), който има обиколка на ствола – ок. 15 м и е на възраст повече от 1300 г.
Манастирът е девически, в него живеят три монахини и една послушница. Той е действащ, отворен за поклоници. Храмовият празник е на 6 май, когато се чества паметта на св. великомъченик Георги Победоносец.
Отпътуване за Стара Загора.
ЦЕНАТА ВКЛЮЧВА:
- транспорт с луксозен автобус;
- медицинска застраховка;
- екскурзоводско обслужване по време на пътуването;
ЦЕНАТА НЕ ВКЛЮЧВА:
- музейните такси на посещаваните обекти;
Програмата е предварителна, фирмата запазва правото си на промяна на
часовете и последователността на мероприятията.
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ТУРОПЕРАТОР № РКК – 01 - 05784
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ АГЕНТ № РКК-01-05843
Гарант
за туроператор "Каллос Виа ЕООД" по смисъла на чл. 42 от Закона за
туризма е ЗПАД "Армеец" с застраховка "Отговорност на туроператора" -
застрахователна полица на ЗАД "Армеец"
№ 1233013150000241571